Хубави истории

Ния е на 10 години, има и по-малко братче, за което често се грижи сама, когато мама не се прибира в къщи. От половин година с майка й и братчето й живеят без баща си, защото той е прекалено агресивен и често се случва да бие мама. Въпреки всички неприятни случки малката Ния със светнали очи разказва за нещата, които обича да прави заедно с татко си. „Най-много обичах да ходя с татко да пасем кравите, но това беше преди, когато живеехме на село.” Тя много обича животните, покрай тях винаги има какво да се върши и така се чувства полезна. Но истинската й стихия е музиката – ако я видите докато свири никога няма да забравите лицето й – то излъчва плаха радост, блажено смирение и истинска любов към всеки звук изпод клавишите. Когато свири тя е свободна и щастлива и това нейно щастие се усеща от всички около нея – никой не иска да я прекъсне. Но тя спира сама и пак се превръща в момичето, което се съобразява с възрастните и техните правила. Много е трудно, да намериш отговор на въпроса й: „Като са големи и разбират всичко, тогава защо правят глупости?”

Животът на Ния е доста труден и объркан, рядко й се случва някой да я глези, единствено си спомня за моментите, когато татко й е правил палачинки – специално за децата, не само любим десерт, но и невероятна атракция, защото той подмята палачинките почти до тавана… „Татко е готвач, той готви много хубаво и работи в ресторанти. Най-обичам, когато ни прави палачинки.”

Майката на Ния е много млада и непостоянна в желанията си, често й се случва да се ядосва и сърди на децата си за съвсем обикновени неща. Самата Ния вече разбира, че понякога майка й греши и несправедливо обвинява тях децата. Малкото момиче дори се опитва да се грижи за майка си, само и само да предотврати следващи сътресения в семейството.

Хубаво е, че Ния не се чувства напълно отделена от баща си - той и сега идва да ги вижда и винаги им носи пълни чанти с ядене, приготвени не само с вещина, но и с любов, объркана и премесена с какво ли не, но все пак любов.