Добра грижа, добри деца

"Не" е силна дума, която лесно се казва. Детето ще ви чува често да използвате тази дума, както и вие ще я чувате от него. За всеки родител е необходимо да казва “не” на детето си, така че то да казва по-късно “не” на себе си. Всички деца и някои възрастни изпитват трудност да отказват нещо, което им носи удоволствие. “Искам го сега” е свидетелство за управление на желание, особено при малките деца. Да се научим да приемаме “не” от някой друг е прелюдия към това да кажем “не” на самите себе си.

Кое кара децата (и възрастните) да се подчиняват на импулсивната нужда да кажат незабавно “да”, без да преминават през вътрешните си сетива и да осъзнаят необходимостта да кажат “не” на самите себе си? Ето как да използвате тази негативна дума за да се учите на позитивни послания.

1.    Намери баланс

Прекалено многото “не”-та и многото “да”-та развалят дисциплината на детето. Важно е да се постигне правилният баланс на “да”-та и “не”-та в детското развитие. Ако казвате рядко “не” на вашето дете, малкото пъти, когато го правите ще съкрушат детето, защото то не е свикнало да бъде разочаровано. От друга страна ако неговият ден е изпълнен с “не”-та, тогава то ще смята света около себе си за негативно място и ще расте като негативен човек. Реалният свят винаги ще бъде изпълнен с “да”-та и “не”-та. В много домове, децата бързо разбират кой родител казва “да” и кой е по-вероятно да каже “не”. Дори 10-те Божи заповеди имат “да” и “не” елемент.

2. “Не”-тата също израстват 

Изкуството да казваш “не” се развива заедно с израстването на вашето дете. През първата година желанията и нуждите на бебето са едни и същи, затова тогава основно сте родители, които казват “да”. През втората година желанията на детето не винаги за безопасни и здравословни, затова постепенно се превръщате от “да” в “не” родител. От 9-тия до 14-тия месец, изричането на “не” е лесно. Тези „не”-та наричаме с “нисък разход на енергия”. Между 14-тия и 18-тия месец бебетата силно се разстройват при опитите да бъдат управлявани в посока, различна от тази, която те искат. Тогава ни трябва повече енергия за “не”, но и повече творчески алтернативи. От 18-тия месец изричането на “не” започва да става по-прозаично. Родителите започват да показват отношение към децата като “такъв е животът и съм сигурен, че ще се справите с него”. На две годинки самите деца вече са експерти в казването на “не”.

3. Използвайте креативност при казването на “не”

Една сутрин, когато нашата дъщеря беше на 18 месеца, започна да се движи из цялата къща катерейки се и качвайки се навсякъде. По този начин застрашаваше да удари себе си и да опустоши къщата. След двадесетото “не” се уморих да чувам тази дума, както и тя самата. В една от детските ни стаи забелязах плакат с малко котенце, което се катери към върха на едно дърво. Надписът гласеше “Господи, предпази ме от мен самата”. Тогава осъзнах, че дъщеря ми също има нужда от предпазване от самата нея. Тя се нуждаеше от промяна на средата около нея. Останалата част от този ден прекарахме навън. Парковете и игралните площи осигуряват “да” пространство,  в което да се скитат и катерят децата на воля. Ако се чувствате изолирани вкъщи с любознателно дете, което се лута от едно на друго място, а вие го преследвате с думата “не”, по-добре сменете това с нещо по-забавно. Излезте навън, вземете си книга, застанете на сигурно място и оставете детето ви да се забавлява.

/първа част/

Източник: http://www.askdrsears.com

Снимка: saidaonline