Разкажете ни

Здравейте:)

Казвам се Цветина и съм на 28 г. И аз вече съм мама и имам бебче Илеа на 8 месеца, но моята приказка е свързана с моята мама, която отгледа мен и сестра ми сама и никога не допусна да почувстваме липсата на каквото и да било. Не мисля, че е нужно да разказвам как тя е единственият човек, на когото мога да разкажа всичко, който не спи, когато и аз не спя, който страда, когато и аз страдам и винаги, абсолютно винаги твърди, че нищо не заслужава сълзите ми...


Искам да разкажа една малка случка от миналата година, за която непрекъснато си спомням напоследък и изпълва сърцето ми с топлина.

Тогава изстрадах моментна раздяла с бащата на детето ми. Беше ми много тежко, не ядях, не спях, не говорех...

Точно преди това си бях купила нова кафемашина /да уточня, че пия адски много кафе!/, с която мама така и не можа да свикне да работи.

И точно в този тежък момент, когато не исках да пия дори вода, мама ми донесе една чаша, в която беше сипала мляко и една лъжичка кафе и ми каза: "Знам, мамо, че обичаш кафе, но не мога да ти го направя на машината. Сложила съм всичко, ти само си го пусни..."

Миличката, опита се да ме накара да пия нещо, знаейки, че кафе не отказвам, но не знаейки как да го направи. Това е една от многото малки случки в ежедневието ни, които ме карат да се чувствам сигурна, спокойна и щастлива, че съм в дома си, създаден от нея и тя е до мен.


P.S. Животът ми ще има смисъл, ако някога обръщайки се назад видя, че съм успяла да дам на детето си една мъничка частица от любовта, с която ме създаде моята майка. Обичам те, мамо!